(По рецепта на Гана Пейковска и дъщеря ѝ Гена от Долно Трапе)
Подбират се добре узрели, сладки сливи, измиват се, изваждат се костилките им. Варят се в голям съд, в който се поставя торбичка със ситно пресята дървесна пепел (до 50 гр.). Торбичката се завързва от превезлото, за да може да се извади. Сливите са на огъня до развирането им, след което пепелта се отстранява и сокът се прецежда през решето (протак). Пестилът се вари на тих огън, докато се сгъсти. Преди да се сгъсти, в маджуна се слагат правоъгълни парченца от тиква, престояли във варов разтвор, за да „скрипнат”.
Сливовият маджун се изливал в гледжосани делви, тъй като емайлът не бил познат.
Употреба – за мазане на хлебни резени и топене. С черно брашно и натрошени орехови ядки замесвали пита – първообраз на днешната торта.
Маджунът е бил главното подслаждане, обичан от деца и възрастни, особено зиме.
От останалата след прецеждането сливова каша някои домакини правели пестил (заедно с кожиците). Дълга Гана прецеждала кашата през протак и от гъстото „тесто” правела истински пестил. Разстилала го на дъски, посипани с брашно. Сушела го на слънце от двете страни. След това сварявала сливова чорба и потапяла пестилните ленти в нея, за да станат лъскави, след което ги навивала на рола, промушвала връвчица през отвора в средата и ги окачвала да съхнат под стряхата.
В грънчарските семейства разстилането на пестила ставало върху дъските за сушене на сурови грънци (върху обратната страна, измита и подсушена), посипана с брашно, за да не се залепи.
Дъските са широки около педя. Пестилът се слага върху тях и се суши на слънце, като се валира леко с тояжка. След изсъхването той се навива, както се е навивал шаек едно време. Съхранявал се на сухо място, а при употреба се навлажнявал с топла вода.