Град Троян се намира в Северен централен икономически район на Република България, в полите на най-красивия дял на Стара планина.

Географското положение на Троян му създава добри транспортни връзки. През Троянския проход минава шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Троян с околните общини, столицата и главните градове на България. Троян е крайният възел на железопътна линия. Най-близките граждански летища са Горна Оряховица /105 км./ и София/160 км/. Най-близкото речно пристанище - Свищов /110 км/. Най-близкото морско пристанище - Бургас /245 км/.

Община Троян е с територия от 888 839 дка и граничи с общините: Ловеч, Априлци, Угърчин, Севлиево и Карлово. Град Троян е център на община от 21 селища с обща площ 893 кв. км. и население 36 хиляди жители. Населението на общината е 35 293 души и представлява 22,29% от населението на област Ловеч. В гр. Троян живеят 25 282 души. Троянската община е удивително съчетание от величествени планини, реки и топли минерални извори.

Троян възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път Виа Траяна, свързващ Дунав с Бяло море още през 1 - 2 век от н.е. В началото на турското иго тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско.

През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. През 1868 г. Троян е обявен за град. През 1877 г. е опожарен от отстъпващите турски войски. През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

Разнообразните туристически ресурси, разположени на общинската територия – тези с природен, антропогенен и смесен  характер, създават условия за устойчиво развитие на туризъм във всичките му направления. Сериозен ресурс за това от една страна са благоприятните природни условия, които притежава, като климат, води, почви, биоразнообразие, а от друга страна, наличието на защитени природни и исторически обекти и местности, като: римско селище, римски път, останки от средновековни крепости и селища, запазени старинни къщи от епохата на Възраждането, религиозни храмове – Троянският ставропигиален манастир (третият по големина в България) и черкви, Музей на народните художествени занаяти, приложни изкуства и керамично производство, Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата, природо-научен музей, картинна галерия и др.

Туристическата инфраструктура включва значителна и в голямата си част  модерна материална база, а нейното добро състояние логично е съпроводено с тенденция на нарастване  броя на туристите.