В центъра на град Троян, в първата следосвобожденска сграда, построена през 1881 г.,  се помещава експозицията на Музея на занаятите. Той е единственият в страната музей, който показва народните художествени занаяти като инстументариум, развитие на формите, най-характерните декоративни системи и функционално предназначение на предметите. В експозицията са показани най-разпространените и оформящи занаятчийския облик на града занаяти: керамика, дървообработване, металообработване и народен текстил.

Своеобразни акценти в музея са възстановките на троянската възрожденска чаршия, автентичната грънчарска работилница от средата на XIX в., бъкличарската работилница от същия период и интериорът на традиционното балканджийско жилище. Водещо място в експозицията е отредено на троянската битова керамика. Развитието й в Троянско е представено хронологически от праисторическите примитивни,  ръчно изработвани съдове, античната епоха – тракийската и древногръцка керамика, изработвана на грънчарско колело, римската керамика по нашите земи до Средновековието и Възраждането. Проследено е зараждането и  развитието на характерната „троянската шарка” станала емблема на троянските майстори-керамици. В експозицията са представени и дървообработващите занаяти. Тръгнали от горянската брадва-кривица, свредела и изнемалото, с които балканджията прави груби предмети за ежедневна употреба, те преминават към водния и крачно-ремъчковия струг и стигат до църковната дърворезба, която с високохудожествените си достижения е своеобразен венец на традиционния майсторлък. Показани са инструментите, използвани в занаяти като бъднарство, бъкличарство и пирография. От металообработващите занаяти са показани ковачеството, златарството, оръжейничеството и медникарството, което е представено от най-известната потомствена фамилия – Тотеви. Изработените от тях съдове, се отличават с изчистен силует и украса, която освен декоративно и естетическо, има и функционално предназначение. Украсата на медните съдове е от прости линии и точки до сложни композиции от геометрични, флорални и антропоморфни мотиви. В експозицията място са намерили и произведенията на женската сръчност и естетически усет. Троянските жени са се славели като майсторки-тъкачки на шаяк, който освен за облекло на семейството те продавали и на местния пазар. Друга слава на троянските домакини са китениците, изпълнени във вързана техника, с предпочитания растителен мотив. Показано е и традиционното облекло, с изчистен силует и приглушен колорит в топли земни тонове, който придава градски вид на троянския костюм. Редом до него греят и  костюмите от с. Голяма Желязна с богата везбена украса и домашно изработена декорация по всички части на облеклото.

Експозиция “Възраждане”

Експозиция „Възраждане” е уредена в реставрирания турски конак, построен през 1868 г. във връзка с обявяването на Троян за нахия (околия).  В нея чрез снимки, документи и предмети е представена историята района – икономическо развитие, учебното дело и културното развитие. Участието на троянци в националноосвободителното движение, като се започне от хайдутството, четническото движение, създаването на Троянския революционен комитет през 1871 г. от Васил Левски и неговата дейност, участието на новоселци в Априлското въстание и съществуването на 10 дневната Новоселска република. Отделено е място и на Ботевата чета и троянската следа в нея – Димитър Икономов – Димитриката, който е член на щаба на четата и дава идеята за превземането на кораба Радецки. Експозицията завършва с материали свързани със зимното преминаване на Троянския проход от отряда на ген. Карцов през януари 1878 г. и участието на троянци. Най-ценния  експонат е къс от оригиналното знаме на Троянския революционен комитет, извезано от Марко Иванов Марковски и по проект на Тома Хитров. Акцент в експозицията са макетите на емблематичните за Възраждането сгради – Взаимното училище, строено 1847 г.,  „Жълтото училище” построено през 1872 г., църквата „Св. Параскева” от 1835 г. и ханът на Васил Спасов, в който Васил Левски заклева троянските революционери.