Троянски манастир „Успение Богородично” е трети по големина в България, живописно разположен на брега на река Черни Осъм, в близост до село Орешак и на 10 км от град Троян. Има много неизвестни около създаването на манастира, но според предание, към 1600 г един монах дошъл от Атон и построил малка дървена църква. Впоследствие манастирът е многократно опожаряван, но през периода на Възраждане започва строеж на нова църква и жилищни помещения. Троянският манастир е бил огнище на българска просвета и книжнина. Тук през 1765 г. е открито първото монашеско училище, а през 1869 г. то прераства в светско, в което са се учили децата от близките села. През 1871 г. Васил Левски основава в манастира единствения в страната монашески революционен комитет.

Стенописна украса на манастирската църква е дело на известния възрожденски художник Захари Зограф. Със своята архитектура, дърворезби и художествена украса (икони, стенописи) манастирът оказва влияние върху развитието на занаятите в Троян и Троянско – грънчарство, дърворезба.

Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век, като през това време се издига и четириетажна постройка на кулата-камбанария и параклис посветен на просветителите Кирил и Методий.

Троянският манастир, освен като религиозно просветно и бунтовно огнище, е известен и с развито си земеделие, животновъдство и особено овощарство и по-специално сливовата култура. Братята монаси произвеждали сливова ракия със завидно качество. През 1894 г. те участват с ракия – собствено производство, в Анверската изложба (Белгия) и са отличени с бронзов медал и диплом. Освен обикновената сливовица монасите произвеждат и друг вид сливова ракия, наречена „буреновка”, която се прави от четиридесет билки (бурена), брани в планината край скита „ Св. Иван”. Тази ракия е манастирски специалитет. Освен качествата на обикновената манастирска сливова ракия – приятен вкус, дъх на зрели сливи, тя има и уханието на билките, които се слагат в нея.

Най-значимият паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично" . В църквата се пази и най-прочутата чудотворна икона „Света Богородица Троеручица”. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. Произходът за името на  иконата на Богородица Троеручица се свързва с чудото, което се случило през VIII век на свети Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Богородица ръката му по чудесен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони, особено в православната иконопис, на различни изображения на Богородица се добавя третата ръка, а оттам и името на тези икони.

По традиция храмовият празник на Троянския манастир „Успение Богородично“ е на 15 август, ден по-популярен като Голяма Богородица. Със специално литийно шествие чудотворната икона на божията майка се изнася и хиляди хора от цялата страна я придружават до мястото, където според легендата някога е спрял атонският монах със свещения си товар – иконата на Божията майка. Според вярванията докосването на иконата носи здраве, благополучие и късмет през цялата година.

Как се стига до Троянския манастир?

От Троян до манастира води асфалтиран път. От района на Габрово и Севлиево може да се мине по пряк път през град Априлци. Близостта на Троянския проход - Беклемето, прави достъпен манастира от селищата на Южна България.

Какво може да разгледате наблизо в Троян?

Скитовете на Троянския манастир:

Скитът на Троянския манастир, на името на "Св. Николай Чудотворец" е разположен на около километър югоизточно от него на западния склон на връх Иван дял в махала Миленча. Изграден през 1778 г. от монаси и хайдути. Осветен е през 1785 г. от игумена на Троянския манастир Паисий, а е възобновен в сегашния си вид през 1812 г. През периода 1794-1869 г. в него се е помещавало килийното училище на Троянския манастир. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и аязмо. Черквата е построена през 1812 г., а новите жилищни постройки - през 1950-60 г. от архимандрит Йосиф Минков. Построената през втората половина на XVIII в. църква на скита "Св. Николй Чудотворец" притежава изключително интересен дърворезбен и полихромиран иконостас, който носи стиловите особености на ранната тревненска резба. Царските двери на този иконостас носят подписа на йеромонах Киприан и дата - 1794 г. За времето на иконостаса говорят и няколко негови икони, сред които "Св. Никола" и "Св. Илия на колесница", близки до маниера и почерковите похвати на тревненските художници.

В 1832 г. Партений изградил нов, втори скит, посветен на "Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името "Зелениковец" от местността, където бил издигнат. По време на Априлското въстание през 1876г. турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914 г. е осветена новата църква.

За повече информация посетете https://www.troyanmonastery.com/