Сливова ракия
Троянска сливова
Сливова ракия

Ракия (на сръбски ракија, на румънски cuika, на арабски arak) е традиционна силна алкохолна напитка, приготвяна на Балканите. Първоначално ракията е безцветна, като може да придобие жълтеникав до кафеникав цвят при отлежаване в бъчви или след употребата на различни добавки. На вкус наподобява италианската грапа, японското саке, руския самогон, мексиканската текила или американското бренди. Приготвя се чрез дестилация на ферментирали плодове. Най-разпространените видове са гроздова и сливова ракия.

 
Подбор на сливите за ракия
Сливова ракия

Първите узрели плодове, капнали сами на земята, повредени или шопливи се слагат задължително в каците за ракия. Независимо от това през цялата кампания на сливобера стопаните преценяват кои сливи за каква преработка ще отделят. Всеизвестно е, че от хубави и добре узрели сливи става по-вкусна и с по-висок градус ракия, а от по-нискокачествени – по-лоша. Правилото е в кашата да няма неузрели („зелени”) и сплути сливи.

 
Обиране на сливовия плод
Сливова ракия

Брането на сливи за ракия изисква повече работна ръка, защото сливовите дървета се обират окончателно.

 
Ферментация
Сливова ракия

Напълнените каци се оставят за няколко дни, докато започне ферментацията на сливите. През това време нивото на плодовете в кацата се понижава от скашкването на сливите („кашата се сляга”) и отгоре се образува корица. По време на ферментацията се образува и пяна, която излиза на повърхността и по вътрешната периферия на кацата или, ако кацата е пълна до горе, пяната излиза и навън.

 
Варене на сливова ракия
Сливова ракия

Варенето на ракия става през м. ноември и м. декември. Не всяко домакинство обаче притежава собствен казан. Средно на 10-15 домакинства се пада един собственик на казан.

 
История на троянския манастир
Сливова ракия

Троянският ставропигиален (независим) манастир е най-големият в Северна България и трети в страната. Основан е в началото на 15 век. Намира се на 9 км югоизточно от Троян, в поречието на р. Черни Осъм.

 
Манастирска буреновка
Сливова ракия

Рано през пролетта (началото на м. април) в големи дамаджани (15–20-литрови) се налива отлежала, най-малко 1 година, чиста сливова ракия (42°–43°), като дамаджаните се оставят 2-3 литра празни, за да има място за билките.

 
Списък на билките за ракията
Сливова ракия

латинско название:

1. Дъхави теменуги                                                             Viola odorata L.

2. Момина сълза                                                                  Convalaria majalis L.

3. Цвят от вишна                                                                 Prunus cerasus L.

 
"Греяна" ракия
Сливова ракия

„Греяната” ракия се приготовлява в специален съд – бакърена котленица. Налива се студена ракия. Съдът се слага на печката или в жарта на огнището. Следи се пламък да не „близва” ракията, защото се запалва. Слага се захар за подслаждане. Над още врящата ракия в щипците на предварително нажежен до червено дилаф (маша) се слага бучка захар. Стискайки с дилафа бучката захар, тя се стопява от топлината, добива кафяво-карамелен цвят и започва да капе в ракията. Разбърква се добре, за да добие хубав жълто-кехлибарен цвят, а на вкус да стане сладка и много пивка.

 
Сливов фолклор
Сливова ракия

„Убол се на сливов трън.” – Напил се.

 „Ракия пие, хляб не яде” – Пияница.

 „Прощавай за вино, че няма ракия.”

 
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

ЕВРОПЕЙСКО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИ ФЕСТИВАЛ НА СЛИВАТА
EFFE

Facebook Twitter