Ракия (на сръбски ракија, на румънски cuika, на арабски arak) е традиционна силна алкохолна напитка, приготвяна на Балканите. Първоначално ракията е безцветна, като може да придобие жълтеникав до кафеникав цвят при отлежаване в бъчви или след употребата на различни добавки. На вкус наподобява италианската грапа, японското саке, руския самогон, мексиканската текила или американското бренди. Приготвя се чрез дестилация на ферментирали плодове. Най-разпространените видове са гроздова и сливова ракия.

Първите узрели плодове, капнали сами на земята, повредени или шопливи се слагат задължително в каците за ракия. Независимо от това през цялата кампания на сливобера стопаните преценяват кои сливи за каква преработка ще отделят. Всеизвестно е, че от хубави и добре узрели сливи става по-вкусна и с по-висок градус ракия, а от по-нискокачествени – по-лоша. Правилото е в кашата да няма неузрели („зелени”) и сплути сливи.

Брането на сливи за ракия изисква повече работна ръка, защото сливовите дървета се обират окончателно.

Напълнените каци се оставят за няколко дни, докато започне ферментацията на сливите. През това време нивото на плодовете в кацата се понижава от скашкването на сливите („кашата се сляга”) и отгоре се образува корица. По време на ферментацията се образува и пяна, която излиза на повърхността и по вътрешната периферия на кацата или, ако кацата е пълна до горе, пяната излиза и навън.

Варенето на ракия става през м. ноември и м. декември. Не всяко домакинство обаче притежава собствен казан. Средно на 10-15 домакинства се пада един собственик на казан.

Троянският ставропигиален (независим) манастир е най-големият в Северна България и трети в страната. Основан е в началото на 15 век. Намира се на 9 км югоизточно от Троян, в поречието на р. Черни Осъм.

Рано през пролетта (началото на м. април) в големи дамаджани (15–20-литрови) се налива отлежала, най-малко 1 година, чиста сливова ракия (42°–43°), като дамаджаните се оставят 2-3 литра празни, за да има място за билките.

латинско название:

1. Дъхави теменуги                                                             Viola odorata L.

2. Момина сълза                                                                  Convalaria majalis L.

3. Цвят от вишна                                                                 Prunus cerasus L.

„Греяната” ракия се приготовлява в специален съд – бакърена котленица. Налива се студена ракия. Съдът се слага на печката или в жарта на огнището. Следи се пламък да не „близва” ракията, защото се запалва. Слага се захар за подслаждане. Над още врящата ракия в щипците на предварително нажежен до червено дилаф (маша) се слага бучка захар. Стискайки с дилафа бучката захар, тя се стопява от топлината, добива кафяво-карамелен цвят и започва да капе в ракията. Разбърква се добре, за да добие хубав жълто-кехлибарен цвят, а на вкус да стане сладка и много пивка.

„Убол се на сливов трън.” – Напил се.

 „Ракия пие, хляб не яде” – Пияница.

 „Прощавай за вино, че няма ракия.”