Рано през пролетта (началото на м. април) в големи дамаджани (15–20-литрови) се налива отлежала, най-малко 1 година, чиста сливова ракия (42°–43°), като дамаджаните се оставят 2-3 литра празни, за да има място за билките.

В течение на годината в ракията се слагат различни билки – без определена дозировка, „на ръкойка”.

Към края на м. октомври или през м. ноември ракията се опитва на вкус. Ако е много наситена с билковия разтвор, се разрежда със същата по градус (42°–43°) сливова ракия. Преценката е субективно – докато се хареса на опитвача.

От дамаджани ракията през цедка се налива в други съдове.

Получената „буреновка” има вкус на букет от ароматичните вещества на сложените в нея от пролетта до есента билки. На цвят „буреновката” е жълто-зеленикава, кехлибарено-изумрудена.

Манастирската „буреновка” добива голяма популярност след Първата световна война и най-вече между 1930–1940 г. За тази ракия се говори в управляващите кръгове – между министри, генерали, висши служащи, посетили манастира.