Всеки празник си има история…. Има различни тези за началото на празника и за това на кого принадлежи идеята. Защото не идеята и раздумките за такъв празник, а реализацията му поставят началото. И това начало помним все още и свързваме с името на сътрудничката на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – с. Орешак Маргарита Копринска.
За пръв път от зелената морава на изложението, преди 20 години тръгва днешния, най – троянски празник: „Празника на сливата и Троянската сливова ракия” за да създаде емоции и добро настроение на хората от цялата община, а за гостите избрали не случайно тази дестинация в празничните дни. От това райско место тръгнала славата на ракията преди повече от сто години, и то е мястото което съхранява, популяризира и дава възможност за развитие на народната материална култура. Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата открива в идеята на „Празник на сливата и сливовата ракия” един добра и успешен опит да съхрани традицията. Защото този значим поминък на балканджиите си е всъщност живо наследство в което и ракията – отдавна смятана за една от емблемите на града и региона, но и отглеждането на сливите и до днес има своето място в стопанския живот и бита на хората.
Няколко години по късно празника се провежда за пръв път и в Троян, паралелно с атракциите на изложението. Като всеки празник носи очакване и емоции и се разширява кръга от участници и подкрепящи празника – Общината, НЧ „Наука-1870 г.” Троян, Института за планинско животновъдство и земеделие, Винпром, Музея на занаятите, читалищата от цялата община създават и градят празника в който освен магията и романтиката на приготвянето на дестилата в домашна среда – запазена марка на Троян и на България все по-отчетливо зазвучава стремежът да се съхраняват традицията и материалната култура на българите, да опазва духа на Балкана. Освен атракцията, ракията и сливовите изкушения, фактор за това са неповторимата природа на Троянския край, душевността на балканджиите, народното изкуство и занаятите, и разбира се разнообразната богата програма на празника, която във всяка следваща година от началото е по-богата, по всеобхватна. За да можем днес да наречем празника „Български фестивал на сливата” и с проект по Оперативна програма „Регионално развитие” съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие да търсим националното и международното му звучене. Една традиция с вкус, дух и настроение!
В с. Борима например разказват, че Празника на сливата има близо 80 годишна история. С призива на селския глашатай : „…Хайдееее…На Стафуня в нивата на празника на сливата. Ракийка си вземете и на празника идете…”се давало началото. И всички се отправяли към нивата на рода Стафунски след прибиране на реколтата. Там се отчита колко богата е била реколтата, колко сливи са изсушени, колко ракия е варена на казанката. След това от нивата, участниците в празника се отправят към центъра, където с празнично слово кметът или директорът на училището приветстват присъстващите боримци и гости от околията. След официалната част започва веселието. Свири селската духова музика, играят хора и на дълга трапеза са насядали хората, като всеки си носи във „връзка” /кърпа/, в която е завит домашен хляб и салата също от къщи и всеки си носи прибори за храна, задължително всеки си носи и ракия, и чашки да черпи другите от своята реколта.
Празника е съществувал до към 1949 г. За това свидетелстват възрастни хора, които днес са на 85-90 години.
