За сливовия плод

Сливата е една от основните земеделски култури на нашата страна. Сливовите плодове както в прясно така и в преработено състояние са едни от традиционните селскостопански продукти, с които страната ни излиза на чуждите пазари.

Най-подходящи за отглеждането на сливови насаждения в планинските райони са склоновете с източно, севетоизточно и северно изложение с не много голям наклон, с добър въздушен дренаж, с достатъчно дълбока и пропусклива почва. Трябва да се избягват затворените котловини, където повредите от ниски зимни температури и от повратните студове са по-големи. Много подходящи за отглеждането на сливови насаждения са равнинните райони на непресъхващите реки с богата алувиално-наносна почва.

Pазпространена e в цялата страната. Но най-голяма концентрация е постигната в Ловешки окръг следват Габровско, Пловдивско, Старозагорско, Врачанско, Шуменско и Смолянско .

Основен сорт в нашата страна е Кюстендилската синя слива. Известен е под името Зимна слива или Маджаркиня. Отглеждан е още от 17-18 век наред с голям брой местни ракиени сортове. При значителното увеличаване на площите на сливовите насаждения след Първата световна война сортът Кюстендилска синя слива получава още по широко разпространение. Установени са голям брой вариетети и клонове от него, които се различават по едрина и форма на плода, форми на короната, време на цъфтеж и др. В промишлените насаждения преобладават подбрани ценни едроплодни вариетети и клонове на Кюстендилската синя слива като ДЛ-1, Д-16, ПАТ-12 и др. селектирани в ИПЖЗ Троян, както и Д-2 и Д-4 на Опитна станция по овощарство – Дряново.

Плодовете на Кюстендилската синя слива са много ценни както за консумация в прясно състояние, така и за различни видове преработка, на първо място за сушене. Дървото е силно растящо и много родовито. От отделни дървета са добивани по 250-300 кг. плодове. Поради късния цъфтеж не страда от повратни пролетни студове. Най-съществения недостатък на този сорт е голямата податливост на болести и въздушна суша, както и незадоволителната едрина на плодовете.

Стенлей
Американски сорт. Пренесен е в България през 1961 г. плодовете са едри, обратнояйцевидни, тъмносини, със силен восъчен налеп. Костилката е едра и се отделя лесно. Подходящи са за консумация в прясно състояние както и за сушене.

Тулеу Грас
Стар румънски сорт. У нас е бил засаден като поединични дървета до 1958 г., след това започва да се засява по-широко. Плодовете са средно едри, тъмно виолетови, с характерни точици и чертички към дръжката. Костилката е пълно отделяща се. Подходящи са за консумация в прясно състояние както и за обработка.

Афъзки
Произходът им е неизвестен получили са разпространение в района на Карлово. Плодовете са едри, кръгли, жълто или червено оцветени, с дребна напълно отделяща се костилка. Използват се за компоти.

Енибаканка
Произхода е неизвестен. Това е един от най-ценните сортове от вида на афъзките. Разпространен е в Сливенска и Ямболска област. Плодовете са едри, кръгли и червенооцветени.

Рут Герщетер
Немски сорт. Пренесен е у нас през 1961. Поради ранния срок на зреене сортът е рзпространен в редица страни износителки.

Алтанова ренклода
Стар чешки сорт. От 1972 г. е включен в асортимента. Плодовете са едри, почти кръгли, леко сплеснати отгоре и отдолу. Плодовете са оцветени във виолетово до кафяво – виолетово. Плодовото месо е много вкусно.

Дряновска
Сорт кръстоска от Сакарка със Кюстендилска синя слива получен в Дряново.

Габровска
Нов хибриден сорт от 1970 г. – получен в Дряново. Получен от кръстоска на Кюстендилска синя слива със Монфорска. Плодовете са сравнително едри, тъмносини, със восъчен налеп.

Десертна (Поп Харитон)
Хибриден сорт получен в Дряново. Плодовете са едри и с много привлекателен външен вид. Оцветени са в тъмно кафеникаво-виолетово.

Калифорнийска синя
Американски сорт, пренесен у нас през 1961г. Плодовете са едри, тъмно виолетови, с точици, имат слаб восъчен налеп.

Буря
Хибрид получен през 1957 г. в Дряново. Плодовете са едри до много едри, с овална форма със синьо виолетово оцветяване.

Стринава
Хибриден сорт получен в Дряново кръстоска от Кюстендилска синя слива и Монфорска. Плодовете са средно едри с обратна яйцевидна форма. Плодовото месо е с много приятен вкус и аромат.