„Запитахме един старец на 85-годишна възраст, с живи и насмешливи очи:
– Кога се пие троянската ракия ?
– Даскале, ракията ли, тя се пие всякога – на кръщене за здравето на новороденото, за „бог да прости” на умрелия, за „добре дошъл”, за „много здраве” на госта, по рождени и именни дни, по празници, при сключване на търговски сделки, по годявки и сватби и всеки делник – работи или не работи човек, стига да му се пие и вслажда… Виж мене! – и той извади калаено павурче из пояса си и ме покани. – На цвърни си за здраве и кеф!”
с. 113
Студена или „греяна”, ракията никога не се пие без мезе. А на ракията върви всякакво мезе – салати от лук, репички, маруля, краставици, домати, печени чушки (през лятото), а през зимата – различни туршии, суджуци, пастърма, луканки, сушена риба. Зимно време на „греяната” ракия най-много подхожда кисело зеле, поръсено с червен пипер. Това е троянски специалитет.
И една интересна случка, истинска, из историята на въздържателното движение в Троянския край:
„През 1925 г. и в с. Ломец е образувано въздържателно дружество „Млад трезвеник”. То провежда на 22.VІІ.1929 г. референдум за затваряне на кръчмите. Резултатът е 115 „да” и 7 „не”. От 1.І.1930 г. кръчмите били затворени и забраната траяла цели три години. Но през това време се случила друга беда. Мъжете – пияници, в събота и неделя ходели в близкото съседно село Дълбок дол и си пиели на свобода до следния ден – понеделник, когато се връщали в Ломец. По този повод жените се оплаквали, че си направили голяма беля с този референдум, като пропъдили мъжете си да ходят в друго село по кръчмите.”
С. 124