„Убол се на сливов трън.” – Напил се.
„Ракия пие, хляб не яде” – Пияница.
„Прощавай за вино, че няма ракия.”
„Не го бива и за слива.” – Нищо не струва.
„Ще цъфне като слива наесен.” – Няма да прокопса.
„Върба слива не ражда.”
„Гледа като куче на зрели сливи.”
„Слива ли имаш в устата, та не говориш?”
„Ракия на вересия, вино на вяра.”
„Бяла Рада” – ракия; „Червен Петко” – вино; „опопил се” – напил се;
От фолклора на Троянския манастир – песента на братята-монаси:
„Ракийчице, бургийчице,
отваряш апетита
като бургия,
като свредлия.
Водицата е за миене,
ракийцата – за пиене,
Светая Богородице,
Боже, помози
амин, наздраве…
Който пие, пак да пие …”
И друг вариант:
„Ракийчице, ле,
бургийчице, ле,
като бургия корема ми пробиваш,
краката ми подгъваш…
главата ми замайваш,
умът ми затваряш,
устата ми отваряш, амин !”
Сред троянските ракиджии битуват две мнения по въпроса кога трябва да се вари сливовата ракия – веднага след втасването на кашата или подир няколко месеца – през април или май следващата година. Всъщност тук своето влияние демонстрират няколко фактора:
Ако си закъсал за ракия и ти се пие, тат ти се плаче, вариш я веднага.
Ако имаш много плод, а малко съдове, вариш за да се освобождава място.
Ако обаче работата не е припряна, можеш да отложиш изваряването за пролетта. И без друго тогава ракията става по-хубава.