Троянският ставропигиален (независим) манастир е най-големият в Северна България и трети в страната. Основан е в началото на 15 век. Намира се на 9 км югоизточно от Троян, в поречието на р. Черни Осъм.
Троянският манастир е бил огнище на българска просвета и книжнина. Тук през 1765 г. е открито първото монашеско училище, а през 1869 г. то прераства в светско, в което са се учили децата от близките села.
През 1871 г. Васил Левски основава в манастира единствения в страната монашески революционен комитет.
Стенописна украса на манастирската църквата е дело на известния възрожденски художник Захари Зограф. Със своята архитектура, дърворезби и художествена украса (икони, стенописи) манастирът оказва влиянние върху развитието на занаятите в Троян и Троянско – грънчарство, дърворезба.
Троянският манастир, освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, е известен и с развито си земеделие, животновъдство и особено овощарство и по-специално сливовата култура. Братята монаси произвеждали сливова ракия със завидно качество. През 1894 г. те участват с ракия – собствено производство, в Анверската изложба (Белгия) и са отличени с бронзов медал и диплом.
Действително сливовата ракия, която се произвежда в Троянския манастир, е с високо качество – приятна на вкус, с дъх на натурални зрели троянски сливи и цвят на кехлибар.
Освен обикновената сливовица монасите произвеждат и друг вид сливова ракия, наречена „буреновка”, която се прави от четиридесет билки (бурена), брани в планината край скита „ Св. Иван”. Тази ракия е манастирски специалитет. Освен качествата на обикновената манастирска сливова ракия – приятен вкус, дъх на зрели сливи, тя има и уханието на билките, които се слагат в нея.